Три месеца след началото на Българското председателство Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове изслуша министър Лиляна Павлова за напредъка по изпълнението на неговите приоритети.
Министър Павлова представи пред народните представители информация за развитието на преговорите по отделни законодателни актове и досиета, върху които е фокусирана работата на Председателството и неговия екип от близо 1500 души, както и кратка статистика за популярността и обществения интерес спрямо събитията, дейностите и темите на Председателството.
Тя информира, че към този момент в София са проведени 100 от планираните 320 събития от календара, в които са взели участие около 10 000 делегати и гости. Статистиката, по думите на министър Павлова, показва, че през първите два месеца от началото на Председателството близо 1600 акредитирани международни журналисти от 20 държави, в това число и извън Европа, са били ангажирани с отразяване на събитията. Въз основа на постоянния медиен мониторинг, министърът коментира, че в българската и чуждестранната преса до момента има публикувани 17 990 материала за председателството, като само 5,6% от тях са в негативен план. Най-много са статиите за Западните Балкани.
По думите на министър Павлова най-голям интерес към Председателството освен в ключовите градове София и Брюксел, се наблюдава и в Лондон.
Бе отбелязано, че е голям процентът на хората, които следят темите и събитията през създадените онлайн платформи и социални мрежи, като от тях значителен е делът на възрастовата група 25 – 34 години.
По отношение на работата по отделните законодателно досиета, Лиляна Павлова информира, че за първите три месеца на Председателството са проведени 726 заседания на подготвителните органи на Съвета и на тематичните работи групи, включително 64 триалога между Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия по 35 досиета в рамките на заседанията на заместник-постоянните и постоянните представители на страните-членки в Брюксел. По думите на министъра, към момента са финализирани текстове по 10 законодателни досиета, сред които – т.нар. регламент за геоблокирането, който премахва пречките на географски принцип пред електронна търговия, общата рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“), регламентът за трансгранична доставка на колетни пратки, по пакета от мерки за енергийна ефективност на сгради и изпълнение на ангажиментите по Парижкото споразумение. Министър Павлова посочи, че очаква до края на месец май, да бъде постигнато съгласие и да бъдат приключени триалозите по още 7 досиета, едно от които е Директивата за командироване на работници, по което беше постигнатo споразумение в началото на месец март и се отчита като значителен успех за Председателството.
През изминалите месеци, българските екипи са фокусирали своето внимание и работа върху статута и финансирането на европейските политически партии и фондации във връзка с предстоящите европейски избори, инициативата на Комисията за ревизиране на регламента за Европейска гражданска инициатива с цел по – ефективно участие на гражданите в процеса на вземане на решение, Директивата за борба с измамите в контекста на онлайн търговията, работата по създаване на Европейска прокуратура и др.
По отношение на тематичните приоритети на Председателството министърът информира, че е стартирала подготовката в съдържателно отношение на срещата на върха за Западните Балкани с изготвянето на проект на политическа декларация, както и на анекс към нея, в който ще бъдат описани конкретни стратегически инфраструктурни проекти за транспортна, дигитална, енергийна свързаност с хибридно финансиране. Според Павлова, това ще придаде практическо измерение на политическия ангажимент на Съюза спрямо европейската перспектива на региона.
По приоритета сигурност и стабилност, Лиляна Павлова информира, че относно реформата на европейската система за убежище, Председателството е успяло да отведе процеса на нов етап, предвид блокирането и невъзможността, в предходните четири председателства, да бъде постигнато съгласие между страните-членки по релокацията и Дъблинския регламент. Лиляна Павлова отбеляза, че България като страна – председател е предложила нов подход и нова философия за работа по досието, чрез представянето на комплексен план за управление на кризи. Очаква се до края на месец май да бъде ясно дали ще бъде постигнат търсения компромис по алтернативното предложение на Българското председателство.
Друга ключова тема, която е във фокуса на Председателството е дебатът за бъдещето на Европа, пречупен през обсъжданията във връзка с формирането на европейския бюджет след 2020 г. и необходимостта Кохезионната политика да остане водеща европейска инвестиционна политика. Въз основа на проведените към момента обсъждания, включително на ниво министри, по думите на министър Павлова, следва да се отбележи, че голяма част от страните-членки считат, че Кохезионната политика следва да се запази, макар и оптимизирана и с намален обхват, предвид значимостта й за по-изостаналите и бедни региони.
Председателят на КЕВКЕФ Кристиан Вигенин припомни, че съгласно решението на българския парламент от 1 декември 2017 г., ресорните министри следва да информират съответните постоянни комисии за изпълнението на приоритетите от своята компетентност предвид спецификата на въпросите, но и от гледна точка на отчетността и прозрачността. В тази връзка, Вигенин отбеляза, че вече са проведени две заседания на Европейския съвет и очаква българския министър-председател да информира Народното събрание за резултатите от тях.
***
Заседанията на КЕВКЕФ са открити, излъчват се пряко по интернет на сайта на Народното събрание, а стенограма, аудио и видеозапис са достъпни до седмица след провеждането на заседанието.
